ПРЕВОДИ

---

 
РУСКА ПОЕЗИЯ
 

ИННА КАБИШ
стихове в превод от руски от Владо Любенов и Татьяна Дончева

 
Инна Александровна Кабыш е родена и живее в Москва.
Една от най ярките представителки на съвременната руска поезия.
Автор на четири книги с поезия - класически стих и стихопроза, пиеса.
За книгата "Лични трудности", 1996г., е удостоена с Пушкиновата
премия на фонда Алфред Тьопфер, Хамбург,
Лауреат на наградата "Антон Делвиг", 2005г.
Превеждана на много езици.
Сътрудник на "Литературная газета". Нейни стихове и статии
се печатат в централния руски литературен печат.

В България е представена в сп. Пламък" кн.11-12/2008, посветена на руската литература
и в сп. "Простори", Варна, кн.5/2008г.

Самостоятелна книга с преводи на български език:
"Инна Кабиш, поезия",  изд. "Ръжана-Ю", 2009г., 64 стр., меки корици, цена 4 лв.
 

Инна Кабиш
 

         * * *
 

Туй живот е – сред лято и птички,
дъжд и слънце, и работа, труд.
Да се будиш на миг преди всички,
рано сутрин – със бебенце в скут.

То е пълна със щастие чаша,
и корито, леген и гърне,
гуши-муши и каша-малаша,
играчка-плачка, тук пипай – там не.

То е гукане и чуруличене,
смях и сълзи, агу и ай,
под стрехите е всичко във лястовичини,
бързо-бързо лепят се докрай.

То е място, несрещано още,
път в гората, обвит в светлина.
пън с мравуняк, полянка със кошер
и – божествена суетня.

И расте между плочките мъхче,
сред прането – поетът заврян...
Туй е стихче – игличка със връхче,
туй е щастие, нямащо свян.
 
 
 

                 * * *
 

В родината ми с мъртва слава
и с разпокъсана снага,
стихът ми само ме спасява
от руска водка и тъга.

И само той – баща извечен –
ме приютява след погром,
и става ми звезда далечна,
стреха
 и кладенец,
   и дом.

Дал кесаревото на тия
със много власт, и с Бог сроден,
стихът не замени Русия,
но вля живот и вечност в мен!
 
 

СПОМЕН ЗА ДЕТСКАТА ГРАДИНА
 

...Тук нищо не ми беше нужно –
изчаквах да отмине този ден:
закуска, обед, сън – търпях послушно,
а после мама идваше за мен.
И аз летях към нея устремено,
от светла стая в тъмен коридор,
заравях се в палтото й блажено –-
и то, –
с дъждът вън, сумрачния двор, –
бе раят –
аз стоях под рая,
но, сгушена, аз чувствах всеки път,
че има ад –
и адът във това е –
да те забравят да те приберат.
 

* * * и още стихове в Литернет от:
"Инна Кабиш, поезия",
 

Разпространение в София

Столична библиотека

Книжарница на ул. "Шипка" № 6 - до СУ "Климент Охридски"
Книжарница "Български книжици", ул. Аксаков № 10

Споръчка до vladolubenov@abv.bg

© Владо Любенов, Татьяна Дончева, превод
Всички права запазени!